Изплакано
Отиде си, отдавна, преди време,
минават месеци, година, две...
Но тя не стихва, мъката по тебе.
(как кърпи се съдраното небе?)
Душата ми е цяла в драскотини,
тъгата хищница я изподра.
Но още ги сънувам детелините -
измамно късметлийските цветя.
Сърцето ми е купчинка отломки,
нареждам, пренареждам, но уви...
Не съществуват хапчета за болки.
(как става цяло нещо половин?)
От сенките на мрака все не мога
да се спася, а искам, моля, чакам...
Едно щурче усетило тревогата
в очите ми, с цигулка вън заплака.
© Жанет Велкова All rights reserved.
