В притихналата топла сянка
на съня,
омайница с искрящи пръсти
изплела е ажурена наметка,
от звънки снежни нишки,
по града
и шапките на сгушените покриви
поръсила е щедро с ледни връхчета.
А призори, преди да си отиде,
дъха си е оставила
по клони и прозорци –
ухаеща на бяло и на скреж,
целувка за събуждане.
© Дора Павлова Все права защищены
Смътна власт имат думите.
Понякога сковават пръстите.
Като да погалиш скреж
Красива дантела, Доре!