Изповед

5 мар. 2008 г., 16:13

Поэзия » Любовная

1074 0 2

Не е редно,

недопустимо е

и напълно необяснимо,

как допускам да се случи това,

защо от огъня не се отдръпна сама?

Предизвиквам се,

а знам колко съм слаба,

че няма да издържа

"не" да ти кажа

или да продължа.

Объркваш ме,

какво безумие,

не бива да допускам това.

Но ето, очите се пълнят със сълзи,

когато говориш за тези други жени.

Сърцето ми се свива

и колко боли,

защо?!

Не бива нищо за мен да означаваш ти!

А всъщност си всичко!