5.03.2008 г., 16:13

Изповед

1.3K 0 2

Не е редно,

недопустимо е

и напълно необяснимо,

как допускам да се случи това,

защо от огъня не се отдръпна сама?

 

Предизвиквам се,

а знам колко съм слаба,

че няма да издържа

"не" да ти кажа

или да продължа.

 

Объркваш ме,

какво безумие,

не бива да допускам това.

Но ето, очите се пълнят със сълзи,

когато говориш за тези други жени.

 

Сърцето ми се свива

и колко боли,

защо?!

Не бива нищо за мен да означаваш ти!

А всъщност си всичко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...