Обикнах сърце наранено,
душа от неволи сломена...
В очите му мъка съзирах,
а болката, що го рушеше, презирах.

За мен изтерзан се затвори,
 с живота не искаше вече да спори...
Червеи  изсмукаха  човешките сили,
до дъно любовта бяха изпили...

Виждах скръбта над обичта да прелива,
усещах празнота, не бях щастлива...
но дадох  на сърцето вяра лекокрила
 и молех  светлината  нежно да го закриля...!

Да разкъса оковите тежки,
да премахме от пътя хиляди пречки...!
Да възкръсне сърце наранено,
от светъл огън всеки миг озарено...!