Изповед

10 окт. 2007 г., 19:12

Поэзия

5.0 / 3

881 0 1

Обикнах сърце наранено,
душа от неволи сломена...
В очите му мъка съзирах,
а болката, що го рушеше, презирах.
За мен изтерзан се затвори,
с живота не искаше вече да спори...
Червеи изсмукаха човешките сили,
до дъно любовта бяха изпили...
Виждах скръбта над обичта да прелива,
усещах празнота, не бях щастлива...
но дадох на сърцето вяра лекокрила
и молех светлината нежно да го закриля...! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Снежното момиче и пролетта
Мир

Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
А я пьяна...

Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
Прощание 1978

С тобою я. Я все еще жива. Мне времени немножечко осталось. Но стынет уж дыхание на губах и сковывае...

Ещё произведения »