azura_luna (Петя Стефанова) azura_luna (Петя Стефанова)
23 154
Oct 10, 2007, 7:12 PM

Изповед

  Poetry
965 0 1
Обикнах сърце наранено,
душа от неволи сломена...
В очите му мъка съзирах,
а болката, що го рушеше, презирах.

За мен изтерзан се затвори,
 с живота не искаше вече да спори...
Червеи  изсмукаха  човешките сили,
до дъно любовта бяха изпили...

Виждах скръбта над обичта да прелива,
усещах празнота, не бях щастлива...
но дадох  на сърцето вяра лекокрила
 и молех  светлината  нежно да го закриля...!

Да разкъса оковите тежки,
да премахме от пътя хиляди пречки...!
Да възкръсне сърце наранено,
от светъл огън всеки миг озарено...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0