Изповед
Изповед
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили.
Усещам как понякога наивно
се вглеждам в нещо толкова познато
и сякаш чувам думите ти мили,
заглъхнали дълбоко в тишината.
И сянката ти помня, всяка стъпка,
която правеше край мен до вчера.
Вървяхме по пътеките утъпкани
на трудния живот безмерен.
Аз спирах се понякога задъхана,
оглеждах се в очите ти засмени
и търсех вярата си там, потъпкана
от хилядите срещи и раздели.
Сега започвам всичко отначало
с надежди някак си измислени,
оглеждам се във тъжно огледало,
парченцата събирам като листи.
Когато видя цялата картина
и щрихите последни нарисувани,
ще бъдеш ли отново там, кажи ми,
ще те намеря ли в мечтите си бленувани?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Далия Все права защищены
