Изповед
Изповед
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили.
Усещам как понякога наивно
се вглеждам в нещо толкова познато
и сякаш чувам думите ти мили,
заглъхнали дълбоко в тишината.
И сянката ти помня, всяка стъпка,
която правеше край мен до вчера.
Вървяхме по пътеките утъпкани
на трудния живот безмерен.
Аз спирах се понякога задъхана,
оглеждах се в очите ти засмени
и търсех вярата си там, потъпкана
от хилядите срещи и раздели.
Сега започвам всичко отначало
с надежди някак си измислени,
оглеждам се във тъжно огледало,
парченцата събирам като листи.
Когато видя цялата картина
и щрихите последни нарисувани,
ще бъдеш ли отново там, кажи ми,
ще те намеря ли в мечтите си бленувани?
© Далия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красив стих с доза позитивност!Много ми хареса!
-
Благодаря, Антоан!Пожелавам ти една успешна година и нека музата да те съпътства навсякъде, за да създаваш още много красиви неща! Бъдете здрави и вие, приятели, защото без вас всичко ще е сиво и лишено от душа!ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!
-
Изповедно, с осъзната и приютена в душата носталгия!
Хареса ми! -
Внимавай какво ще видиш втория път,скъпа!Красива изповед!
-
Санвали, Вальо, Жанет, благодаря ви приятели !
-
Много хубаво! Тъга и надежда в едно.
-
Дано, дано! Пожелавам ти го!
-
Изповед от душа...Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Вярата е всичко.
Любовта също е вяра.
Прекрасна изповед!