6 июн. 2016 г., 17:50

Изповед

829 0 1

"Ти, мойто Вчера, няма да го бараш!"

 

Любов... неспособен да те отричам.
Ранен и лишен.
Търсих къде е вината.
Нямах право да съдя.
Намирах я в мен си.
Спъвах се в условности
възпитаван в остарели ценности -
"не пожелавай жената на ближния"...
Осъзнах късно -
любовта е безусловна,
ад,
въпроси безчет,
няма път назад във времето.
Сам продължавам по детски
в други небеса.
Лъжа и истина,
относителности.
Нима в орис най-безчестна живея?
Не бягам, нося кръста си,
търся утеха...

И все по-мила ми е таз
с топли очи на кошута,
с абаносови коси,
със сребърни нишки мъдри,
тя е живота ми, всичко.
Скръбно ми е без нея до мен си.
Пия горчивата чаша,
бездънна е.
Кой се тревожи за нощите мои?
Никой.
Сам...
С кого да споделя?
С най-близката, най-далечна.

Къде си? Какво сега те вълнува?
Спиш ли? Спокойна ли си?
Тъгувам за теб. Мислите ми се лутат.
Все към теб летят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Провокиран съм от стих на Таня Мезева.
Написах моята изповед никому ненужна. 
Жегна ме "обрича се на орис, най-безчестна."

Комментарии

Комментарии

  • Хм, хареса ми много! Отметката към Р. Бърнс ми хареса "И все по-мила ми е таз"...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...