22 июн. 2016 г., 08:07

Изповед

475 0 2

Днес мислите ми са като

дъждовен облак...

Объркани и хаотични,

изпълнени със злост и егоизъм.

Стремящ се да разпръсква хлад. 

Да дава не прохлада и наслада!!!

Да бъде като хала, да наказва

даже да кори не само мен,

но и всички нас...

Днес мислите ми са във безпорядък.

Сърцето ми обвито е във лед.

Защо попаднал съм във този хаос?

Защото стъпил съм на тънък лед.

Лед и студ превземат ми сърцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Таничка и за стиха и надеждата!!!
    Радвам се че сподели!☺
  • Няма да е все така!
    Хареса ми!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...