Изповед
ИЗПОВЕД
Р.Чакърова
Плачат облаци с тежки, солени сълзи
и реките потекоха пълни.
Вероятно и тях като мен ги боли
щом разкъсват душата им мълнии.
Като старата есен и аз оголях
и гнездото ми вехне без птици.
И приемам за даденост белия сняг,
посребрил безвъзвратно косите.
Заобичах лилавата нощна тъма
и досадния смях на звездите.
А това, че без вятър съм много сама,
се чете и без думи ... В очите.
Лондон 20/09/2016 13:09
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Rositsa Chakarova Все права защищены
