RositsaChakarova (Rositsa Chakarova)
180 100
25.09.2016 г., 8:47 ч.

Изповед 

  Поезия » Друга
346 0 5

ИЗПОВЕД 

Р.Чакърова 

 

Плачат облаци с тежки, солени сълзи 
и реките потекоха пълни. 
Вероятно и тях като мен ги боли 
щом разкъсват душата им мълнии. 

 

Като старата есен и аз оголях 
и гнездото ми вехне без птици. 
И приемам за даденост белия сняг, 
посребрил безвъзвратно косите. 

 

Заобичах лилавата нощна тъма 
и досадния смях на звездите. 
А това, че без вятър съм много сама, 
се чете и без думи ... В очите. 

 

Лондон 20/09/2016   13:09

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??