ИЗПОВЕД
Р.Чакърова
Плачат облаци с тежки, солени сълзи
и реките потекоха пълни.
Вероятно и тях като мен ги боли
щом разкъсват душата им мълнии.
Като старата есен и аз оголях
и гнездото ми вехне без птици.
И приемам за даденост белия сняг,
посребрил безвъзвратно косите.
Заобичах лилавата нощна тъма
и досадния смях на звездите.
А това, че без вятър съм много сама,
се чете и без думи ... В очите.
Лондон 20/09/2016 13:09
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
