Изповед

11 окт. 2016 г., 16:42

Поэзия

297 0 0

На приятел, любима и дете

аз искам, искам все така да давам

примамливите, идващи с трепет

зрънца желана радост...

И в дни на разлъка, мъка и горест

моята човешка съвест

не ще се отделя от мен...

От магическия мирис

на родопското небе,

от мълчанието

на родната природа - мисля -

всичко туй съм наследил...

Трезвият житейски опит преценил,

сякаш винаги дете съм бил,

аз все още горя ли, горя...