Oct 11, 2016, 4:42 PM

Изповед 

  Poetry
266 0 0

 

На приятел, любима и дете 

аз искам, искам все така да давам 

примамливите, идващи с трепет 

зрънца желана радост... 

И в дни на разлъка, мъка и горест 

моята човешка съвест

не ще се отделя от мен...

От магическия мирис

на родопското небе,

от мълчанието

на родната природа - мисля -

всичко туй съм наследил... 

Трезвият житейски опит преценил,

сякаш винаги дете съм бил,

аз все още горя ли, горя... 

 

 

© Айдън Софуев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??