Изповед

Poetry

466 0 0

На приятел, любима и дете

аз искам, искам все така да давам

примамливите, идващи с трепет

зрънца желана радост...

И в дни на разлъка, мъка и горест

моята човешка съвест

не ще се отделя от мен...

От магическия мирис

на родопското небе,

от мълчанието

на родната природа - мисля -

всичко туй съм наследил...

Трезвият житейски опит преценил,

сякаш винаги дете съм бил,

аз все още горя ли, горя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0