Изповед

Poetry

469 0 0

На приятел, любима и дете

аз искам, искам все така да давам

примамливите, идващи с трепет

зрънца желана радост...

И в дни на разлъка, мъка и горест

моята човешка съвест

не ще се отделя от мен...

От магическия мирис

на родопското небе,

от мълчанието

на родната природа - мисля -

всичко туй съм наследил...

Трезвият житейски опит преценил,

сякаш винаги дете съм бил,

аз все още горя ли, горя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0