Изповед

На приятел, любима и дете 

аз искам, искам все така да давам 

примамливите, идващи с трепет 

зрънца желана радост... 

И в дни на разлъка, мъка и горест 

моята човешка съвест

не ще се отделя от мен...

От магическия мирис

на родопското небе,

от мълчанието

на родната природа - мисля -

всичко туй съм наследил... 

Трезвият житейски опит преценил,

сякаш винаги дете съм бил,

аз все още горя ли, горя...