Изповед

11 oct 2016, 16:42

Poesía

295 0 0

На приятел, любима и дете

аз искам, искам все така да давам

примамливите, идващи с трепет

зрънца желана радост...

И в дни на разлъка, мъка и горест

моята човешка съвест

не ще се отделя от мен...

От магическия мирис

на родопското небе,

от мълчанието

на родната природа - мисля -

всичко туй съм наследил...

Трезвият житейски опит преценил,

сякаш винаги дете съм бил,

аз все още горя ли, горя...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.