Изповед
468
0
0
На приятел, любима и дете
аз искам, искам все така да давам
примамливите, идващи с трепет
зрънца желана радост...
И в дни на разлъка, мъка и горест
моята човешка съвест
не ще се отделя от мен...
От магическия мирис
на родопското небе,
от мълчанието
на родната природа - мисля -
всичко туй съм наследил...
Трезвият житейски опит преценил,
сякаш винаги дете съм бил,
аз все още горя ли, горя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Айдън Софуев Всички права запазени
