26 нояб. 2025 г., 12:27

Изповед

107 0 1

За теб ще пиша като за богиня

и внимателно ще

подбирам всяка дума, всяка мисъл,

в случай че не знаеш

колко си специална, любима

или в случай че никой досега

за тебе не е писал.

Колко си силна само,

колко си непобедима -

тихо сядаш до мен

да поплача на твоето рамо -

думите ти топлят

и в най - мразовитата зима.

Знам, че е грешно

да имам комир,

но към теб се обръщам

като към Мария на небето

и усещам онзи божествен мир,

който пълни след

молитва сърцето.

Аз знам, че ако раят

беше на Земята,

той щеше да е,

когато съм положила глава

на твоите колене,

и ако аз пътувах към небесата,

щях да искам да съм

за последно в твоите ръце.

Ти единствена обичаш

като Бог безусловно;

ти повярва в мен,

когато се бях отказала и спряла.

И дори може да ти

звучи смехотворно,

но без теб може би,

щях да съм умряла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Илиева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...