Изповед

За теб ще пиша като за богиня

и внимателно ще

подбирам всяка дума, всяка мисъл,

в случай че не знаеш

колко си специална, любима

или в случай че никой досега

за тебе не е писал.

Колко си силна само,

колко си непобедима -

тихо сядаш до мен

да поплача на твоето рамо -

думите ти топлят

и в най - мразовитата зима.

Знам, че е грешно

да имам комир,

но към теб се обръщам

като към Мария на небето

и усещам онзи божествен мир,

който пълни след

молитва сърцето.

Аз знам, че ако раят

беше на Земята,

той щеше да е,

когато съм положила глава

на твоите колене,

и ако аз пътувах към небесата,

щях да искам да съм

за последно в твоите ръце.

Ти единствена обичаш

като Бог безусловно;

ти повярва в мен,

когато се бях отказала и спряла.

И дори може да ти

звучи смехотворно,

но без теб може би,

щях да съм умряла.