Изповед
За теб ще пиша като за богиня
и внимателно ще
подбирам всяка дума, всяка мисъл,
в случай че не знаеш
колко си специална, любима
или в случай че никой досега
за тебе не е писал.
Колко си силна само,
колко си непобедима -
тихо сядаш до мен
да поплача на твоето рамо -
думите ти топлят
и в най - мразовитата зима.
Знам, че е грешно
да имам комир,
но към теб се обръщам
като към Мария на небето
и усещам онзи божествен мир,
който пълни след
молитва сърцето.
Аз знам, че ако раят
беше на Земята,
той щеше да е,
когато съм положила глава
на твоите колене,
и ако аз пътувах към небесата,
щях да искам да съм
за последно в твоите ръце.
Ти единствена обичаш
като Бог безусловно;
ти повярва в мен,
когато се бях отказала и спряла.
И дори може да ти
звучи смехотворно,
но без теб може би,
щях да съм умряла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даяна Илиева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ