Изповед
Не съм водач, ни Супермен,
а подчинен, нещастен мухльо.
Посрещам тъжен всеки ден
с престилка в малката си кухня.
Ловец бях, точен и напет.
Прицеля ли се – не пропусках.
Подпийнал като селски кмет
видях сърничка. И я пушнах.
Оказа се, че е коза –
разбрах на следващата сутрин.
Със три козлета при това,
плюс някакъв олющен куфар.
Накратко – тъй ме омота
и майсторски ме превъзпита,
че скоро почнах да ловя
в апартамента ни мухите.
А Цеца цели се в мъже,
отстрелва кой където свари.
Щастлив съм, че поне ме взе,
наместо гонче, на сафари.
Не се посрамих на лова
във африканската савана:
подгоних лъв, а след това
успях муха цеце да хвана.
Но Цеца после заболя.
Бълнува нещо непрестанно:
Видяла, уж, на сутринта
муха във своята пижама.
Разбрала, че не съм глупак,
при друг нещастник се изнесе.
Понякога на лов съм пак.
Но, вече стрелям само трезвен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Дунеловски Все права защищены
Благодаря за усмивката.
