19 дек. 2024 г., 18:26

Изповед

554 1 0

                     

Порокът е нашата изповед,

порокът е жалба, в която

търсим онази сила,

която ни прави близки

и ни събира -

досущ еднакви в своята слабост

и толкова завист

        в чуждата радост.

Порокът е тази молитва,

която ни среща -

еднакво човечни,

        еднакво греховни,

смъртни и вечни

        и безнадеждно любовни.

Порокът е този обширен храм,

където никой никога не усеща,

че отново е сам,

        много повече сам,

щедър в своята мъка

и отмъстителен

       в час на разлъка.

                               Порокът е гордост сломима,

                               подава на всеки ръка

                               и теб постоянно следи,

                                       с душа уязвима

                              забрава търси в света.       

                              Порокът е болка, в която

                                        лекуваме раните пак,

                              с мечтите си път ще измислим.

                              И в нещо човешко, познато,

                              намираме изповед

                                          като знак

                             да си простим,

                                         да се пречистим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

27 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...