Изповед

Порокът е нашата изповед,

порокът е жалба, в която

търсим онази сила,

която ни прави близки

и ни събира -

досущ еднакви в своята слабост

и толкова завист

        в чуждата радост.

Порокът е тази молитва,

която ни среща -

еднакво човечни,

        еднакво греховни,

смъртни и вечни

        и безнадеждно любовни.

Порокът е този обширен храм,

където никой никога не усеща,

че отново е сам,

        много повече сам,

щедър в своята мъка

и отмъстителен

       в час на разлъка.

                               Порокът е гордост сломима,

                               подава на всеки ръка

                               и теб постоянно следи,

                                       с душа уязвима

                              забрава търси в света.       

                              Порокът е болка, в която

                                        лекуваме раните пак,

                              с мечтите си път ще измислим.

                              И в нещо човешко, познато,

                              намираме изповед

                                          като знак

                             да си простим,

                                         да се пречистим.