Dec 19, 2024, 6:26 PM

Изповед

  Poetry » Civic
560 1 0

                     

Порокът е нашата изповед,

порокът е жалба, в която

търсим онази сила,

която ни прави близки

и ни събира -

досущ еднакви в своята слабост

и толкова завист

        в чуждата радост.

Порокът е тази молитва,

която ни среща -

еднакво човечни,

        еднакво греховни,

смъртни и вечни

        и безнадеждно любовни.

Порокът е този обширен храм,

където никой никога не усеща,

че отново е сам,

        много повече сам,

щедър в своята мъка

и отмъстителен

       в час на разлъка.

                               Порокът е гордост сломима,

                               подава на всеки ръка

                               и теб постоянно следи,

                                       с душа уязвима

                              забрава търси в света.       

                              Порокът е болка, в която

                                        лекуваме раните пак,

                              с мечтите си път ще измислим.

                              И в нещо човешко, познато,

                              намираме изповед

                                          като знак

                             да си простим,

                                         да се пречистим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved.

The work is a contestant:

27 place

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...