30 мая 2015 г., 21:55

Изповед

570 0 0

Изповед

 

  О, колко слаби са думите сега,

та мислите, които в главата ми се блъскат, 

 да мога ясно да ги изрека.

 Макар че те душата ми разкъсват 

и хвърлят ме в смут, съвсем не на шега.

* * *

Че не зная, чудно е дори, 

с какво тъй лесно ти ме покори?

С лика си нежен, може би,

или с душата си красива?

Но за мен, любима, единствена си ти!

* * *

Защо, когато двама се обичаме, 

животът със законите си свои

пречи ни да бъдем заедно сега 

и ти да бъдеш моя, а аз да бъда твой?

Но уви, така изглежда подреден е бил света!

* * *

И ще трябва да се примирим с това, 

преструвайки се на щастливи,

доволни на жалките трохи от радостта.

И тъй ще бъде, доказано е вече,

но времето лети, минава младостта!

 

 

29.11.1989г.

 

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Фильов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...