30.05.2015 г., 21:55

Изповед

568 0 0

Изповед

 

  О, колко слаби са думите сега,

та мислите, които в главата ми се блъскат, 

 да мога ясно да ги изрека.

 Макар че те душата ми разкъсват 

и хвърлят ме в смут, съвсем не на шега.

* * *

Че не зная, чудно е дори, 

с какво тъй лесно ти ме покори?

С лика си нежен, може би,

или с душата си красива?

Но за мен, любима, единствена си ти!

* * *

Защо, когато двама се обичаме, 

животът със законите си свои

пречи ни да бъдем заедно сега 

и ти да бъдеш моя, а аз да бъда твой?

Но уви, така изглежда подреден е бил света!

* * *

И ще трябва да се примирим с това, 

преструвайки се на щастливи,

доволни на жалките трохи от радостта.

И тъй ще бъде, доказано е вече,

но времето лети, минава младостта!

 

 

29.11.1989г.

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Фильов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...