Изповед
О, колко слаби са думите сега,
та мислите, които в главата ми се блъскат,
да мога ясно да ги изрека.
Макар че те душата ми разкъсват
и хвърлят ме в смут, съвсем не на шега.
* * *
Че не зная, чудно е дори,
с какво тъй лесно ти ме покори?
С лика си нежен, може би,
или с душата си красива?
Но за мен, любима, единствена си ти! ...