7 янв. 2005 г., 23:18

Изповед

Поэзия

1.6K 0 4

Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната,
ти си нежност, която съм отнела от съдбата!
Желая те като звездите и зората.
Нуждая се от теб, както
от въздуха и светлината!
Името ти устните ми гали,
както залезът върховете на планините пали!
На вълните на любовтта със океана
плавам, на теб цяла се отдавам!
Искам да отпия нежно от лика ти
и да вкуся страстно от плътта ти!
Като леден миг застинал във вечността,
като непроницаема стена,
като ангел във сърцето
си далечен ти от мен - като небето!
Ти си моето желание,
единствена мисъл в моето съзнание!
Обичам те!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

3y3ka (Зузка)

ПРИКАЗЕН СТИХ!!! НЕ МИ ДОСТИГАТ ДУМИТЕ...
ПОЗДРАВИ!6+

2007-11-19T16:14:57+02:00
GLAVATA (Тодор)

ако не беше прекрасния ти текст никога нямаше да седна да пиша но аз го направих закоето ти благодаря много!!

2007-11-19T11:54:32+02:00
DiVa_82 (Диана Василева)

Наистина е много хубаво. И ми напомня за мен самата преди 7-8 години.
Продължаваи все така!

2005-01-11T15:54:49+02:00
maq (Мая Иванова)

СТРАШНО МНОГО МИ ХАРЕСВА.ПРОДЪЛЖАВАЙ.ОПРЕДЕЛЕНО ИМАШ 6 ОТ МЕН.

2005-01-11T15:10:10+02:00