Jan 7, 2005, 11:18 PM

Изповед 

  Poetry
1429 0 4
Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната,
ти си нежност, която съм отнела от съдбата!
Желая те като звездите и зората.
Нуждая се от теб, както
от въздуха и светлината!
Името ти устните ми гали,
както залезът върховете на планините пали!
На вълните на любовтта със океана ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инчето All rights reserved.

Random works
: ??:??