Изповед
Моето сърце шепти.
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната,
ти си нежност, която съм отнела от съдбата!
Желая те като звездите и зората.
Нуждая се от теб, както
от въздуха и светлината!
Името ти устните ми гали,
както залезът върховете на планините пали!
На вълните на любовтта със океана
плавам, на теб цяла се отдавам!
Искам да отпия нежно от лика ти
и да вкуся страстно от плътта ти!
Като леден миг застинал във вечността,
като непроницаема стена,
като ангел във сърцето
си далечен ти от мен - като небето!
Ти си моето желание,
единствена мисъл в моето съзнание!
Обичам те!
Моята душа крещи.
Ръцете ми те търсят в тъмнината
и тихо устните нашепват в тишината!
Ти си цвете, което откъснах от луната,
ти си нежност, която съм отнела от съдбата!
Желая те като звездите и зората.
Нуждая се от теб, както
от въздуха и светлината!
Името ти устните ми гали,
както залезът върховете на планините пали!
На вълните на любовтта със океана
плавам, на теб цяла се отдавам!
Искам да отпия нежно от лика ти
и да вкуся страстно от плътта ти!
Като леден миг застинал във вечността,
като непроницаема стена,
като ангел във сърцето
си далечен ти от мен - като небето!
Ти си моето желание,
единствена мисъл в моето съзнание!
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инчето Всички права запазени
