Изповед
Едно малко дете, скрито в сърцето,
поиска в съня сякаш нещо да каже.
Протегнах ръце и погалих телцето,
преди тишината и двете да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още
как плачеше нощем самотно във мрака.
Как беше за всички ти много различно,
белязано страшно от участ - разплата.
Как искаше силно да бъдеш прието -
да даваш, да вземаш любовна омая.
Как питаше всеки защо е превзета
душата красива от грозна премяна.
Растеше. А вътре във тебе гореше
желание странно - да бъдеш, да можеш.
Да стигнеш самò до свръх-световете
и себе си дръзко докрай да докажеш.
Сега усмири се! Заспи в тишината!
Душата, намерила брод към Всемира,
спокойно очакваща свята отплата,
в хармония нежна съня аранжира."
Земята утихна. Усмихна се мракът.
Луната красиво преля във небето.
Душата, щастлива, от радост заплака,
събрала в едно... жената с детето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
