tanq_mezeva (Таня Мезева)
1579 21320
Aug 14, 2011, 9:00 PM

Изповед 

  Poetry » Phylosophy
829 0 13

Едно  малко дете, скрито в сърцето,
поиска в съня сякаш нещо да каже.
Протегнах ръце и погалих телцето,
преди тишината и двете да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още
как плачеше нощем самотно във мрака.
Как беше за всички ти много различно,
белязано страшно  от участ - разплата.
Как искаше силно да бъдеш прието -
да даваш, да вземаш любовна омая.
Как питаше всеки защо е превзета
душата красива от грозна премяна.
Растеше. А вътре във тебе гореше
желание странно - да бъдеш, да можеш.
Да стигнеш самò до свръх-световете 
и себе си дръзко докрай да докажеш.
Сега усмири се!  Заспи в тишината!
Душата, намерила брод към Всемира,
спокойно очакваща свята отплата,
в хармония нежна съня аранжира."

Земята утихна. Усмихна се  мракът.
Луната красиво преля във небето.
Душата, щастлива, от радост заплака,
събрала в едно... жената с детето.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??