30 дек. 2007 г., 09:42

Изповед

1.3K 0 26

Изповед

 

 

      (на дъщеря ми Алис)

 

 

 

Ще те разведа из моята градина,

тайните места ще ти покажа...

За девствените ъгли на душата,

на тебе само ще разкажа...

 

 

 

Седни до мене... Слушай тихо...

Изповедта ми съкровенна -

безбройни пъти аз умирах,

във болката изпепелена...

 

 

 

 

И всяка смърт откъсваше по малко

цветя от моята градина...

Запазих само - колко жалко,

една четирилистна детелина...

 

 

 

За тебе тя е!... Обич свята,

от мене спомен и надежда...

Очите ти са езерата,

в които вечно ще се вглеждам!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...