Изповед
(на дъщеря ми Алис)
Ще те разведа из моята градина,
тайните места ще ти покажа...
За девствените ъгли на душата,
на тебе само ще разкажа...
Седни до мене... Слушай тихо...
Изповедта ми съкровенна -
безбройни пъти аз умирах,
във болката изпепелена...
И всяка смърт откъсваше по малко
цветя от моята градина...
Запазих само - колко жалко,
една четирилистна детелина...
За тебе тя е!... Обич свята,
от мене спомен и надежда...
Очите ти са езерата,
в които вечно ще се вглеждам!...
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены