30 дек. 2007 г., 09:42

Изповед

1.3K 0 26

Изповед

 

 

      (на дъщеря ми Алис)

 

 

 

Ще те разведа из моята градина,

тайните места ще ти покажа...

За девствените ъгли на душата,

на тебе само ще разкажа...

 

 

 

Седни до мене... Слушай тихо...

Изповедта ми съкровенна -

безбройни пъти аз умирах,

във болката изпепелена...

 

 

 

 

И всяка смърт откъсваше по малко

цветя от моята градина...

Запазих само - колко жалко,

една четирилистна детелина...

 

 

 

За тебе тя е!... Обич свята,

от мене спомен и надежда...

Очите ти са езерата,

в които вечно ще се вглеждам!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...