Dec 30, 2007, 9:42 AM

Изповед

  Poetry » Love
1.3K 0 26

Изповед

 

 

      (на дъщеря ми Алис)

 

 

 

Ще те разведа из моята градина,

тайните места ще ти покажа...

За девствените ъгли на душата,

на тебе само ще разкажа...

 

 

 

Седни до мене... Слушай тихо...

Изповедта ми съкровенна -

безбройни пъти аз умирах,

във болката изпепелена...

 

 

 

 

И всяка смърт откъсваше по малко

цветя от моята градина...

Запазих само - колко жалко,

една четирилистна детелина...

 

 

 

За тебе тя е!... Обич свята,

от мене спомен и надежда...

Очите ти са езерата,

в които вечно ще се вглеждам!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...