30.12.2007 г., 9:42

Изповед

1.2K 0 26

Изповед

 

 

      (на дъщеря ми Алис)

 

 

 

Ще те разведа из моята градина,

тайните места ще ти покажа...

За девствените ъгли на душата,

на тебе само ще разкажа...

 

 

 

Седни до мене... Слушай тихо...

Изповедта ми съкровенна -

безбройни пъти аз умирах,

във болката изпепелена...

 

 

 

 

И всяка смърт откъсваше по малко

цветя от моята градина...

Запазих само - колко жалко,

една четирилистна детелина...

 

 

 

За тебе тя е!... Обич свята,

от мене спомен и надежда...

Очите ти са езерата,

в които вечно ще се вглеждам!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...