22 дек. 2007 г., 18:38

Изповед на едно дете

2K 0 6
Да бъдеш голям не е добре,искам да остана вечно малко дете.По цял ден песни да пея,с приятели непрестанно да се смея,не постоянно сметки да оправям,в себе си да се затварям,а с ожулени колена до здрач да играя,за замъци и принцеси весело да мечтая.Големите се прибират тъжни и уморени,рядко дори можеш да ги видиш засмени,те не могат да направят пакост поредна,мислят само за дажбата си дневна,затова не бързай да ставаш голям,не бъде тъжен, замислен и прям,дете остани в своята душа,помисли си и осъществи всяка твоя мечта,грижите настрана остави,и просто по детски се весели!                                                                                   (Изповед на едно дете)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ден Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Дени. За миг ме върна в детството когато много бързах да порасна. Един съвет от мен към всички, които четат стихотворението ти: нека оставим по нещо детско в душите си, та дори да станем и на 102. Още веднъж поздравления. Продължавай в същия дух.
  • много миличък стих, Дени пожелавам ти да си останеш винаги едно засмяно дете по душа! 6 от мен
  • Ми то, Пипи Дългото Чорапче, ни разправяше навремето да пием хапче против порастване, ама кой да слуша
    Както го беше казал поета
    "дявол да го вземе,
    станахме големи..."
    Добре, че децата ни от време на време внасят по някоя корекция в пейзажа...
    Много свежо стихче.
    Весели празници! И успех!
  • ...остани дете в своята душа...
    така трябва...хубав стих.
    с обич за теб.
  • Хубаво стихче!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...