22.12.2007 г., 18:38

Изповед на едно дете

2K 0 6
Да бъдеш голям не е добре,искам да остана вечно малко дете.По цял ден песни да пея,с приятели непрестанно да се смея,не постоянно сметки да оправям,в себе си да се затварям,а с ожулени колена до здрач да играя,за замъци и принцеси весело да мечтая.Големите се прибират тъжни и уморени,рядко дори можеш да ги видиш засмени,те не могат да направят пакост поредна,мислят само за дажбата си дневна,затова не бързай да ставаш голям,не бъде тъжен, замислен и прям,дете остани в своята душа,помисли си и осъществи всяка твоя мечта,грижите настрана остави,и просто по детски се весели!                                                                                   (Изповед на едно дете)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ден Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Дени. За миг ме върна в детството когато много бързах да порасна. Един съвет от мен към всички, които четат стихотворението ти: нека оставим по нещо детско в душите си, та дори да станем и на 102. Още веднъж поздравления. Продължавай в същия дух.
  • много миличък стих, Дени пожелавам ти да си останеш винаги едно засмяно дете по душа! 6 от мен
  • Ми то, Пипи Дългото Чорапче, ни разправяше навремето да пием хапче против порастване, ама кой да слуша
    Както го беше казал поета
    "дявол да го вземе,
    станахме големи..."
    Добре, че децата ни от време на време внасят по някоя корекция в пейзажа...
    Много свежо стихче.
    Весели празници! И успех!
  • ...остани дете в своята душа...
    така трябва...хубав стих.
    с обич за теб.
  • Хубаво стихче!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...