9 февр. 2025 г., 12:34

Изповед пред свещеник без расо 

  Поэзия
98 2 3
Като псувня през плет стихът ми гръмна,
разпердушинил евтината слава.
Аз утре сутрин трезвен ще осъмна,
но ти, глупако, глупав си оставаш!
Една жена ще наругая грубо
и стар приятел гръб ще ми обърне.
Тук цял живот посоките си губех
и няма никой ресто да ми върне.
От триста съвести е днес по-бяла,
брадата ми, подстригана небрежно.
Каквото е в душата ми боляло –
любимата лекуваше със нежност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Предложения
: ??:??