Изповед - сезонно...
Поисках да съм твой, но ти отказа.
Присмя се, че съм малък и смутен.
Тя, пролетта, била е за нахални батковци...
Къде съм тръгнал да предлагам мен.
С одежда лятна срещнах те и казах:
"Приятно ми е - още съм ерген."
А ти погледна ме и ме заряза...
... защото не ме бивало във танците -
пък и съм нямал твоя тен...
Видях те в бяла, зимна красота.
Притичах да те срещна, да те питам -
"Как се казваш?"
А ти сърдито ми отвърна -
"Махни се с тази топлина! Не си
подхождаме... не го ли забелязваш!?!"
Дантелите на роклята ти нямат край.
Измачкани небрежно и... подредени от Съдбата.
По опустелите алеи на съзнанието ти... само аз.
Есенно наричам те Жена, а ти ми даваш да...
... рисувам спомени - с листата ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Колев Все права защищены
