22 нояб. 2008 г., 21:39

Изповед (за Цвети)

781 0 3

Изповед

(за Цвети)

 

 

Какво да правя, че нежно влюбих се във теб

и твоят поглед нежно ме плени,

и усмивката, с която ме поглеждаш,

изгаря до болка моите очи!

 

Сърце ми дай, за да не страдам,

очи ми дай, за да не виждам,

но не взимай душата ми страдална,

която любовта ми към теб е съхранила!

 

Защо не мога сълзите си да спра,

защо не мога да спра да те обичам,

защо не мога за тебе да умра,

а бездомен цяла нощ се скитам!

 

Не искам с нищо да те нараня,

не искам и ти да страдаш като мен,

аз знам, че мъж си имаш,

който те обича и е влюбен като мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...