Изповед (за Цвети)
Изповед
(за Цвети)
Какво да правя, че нежно влюбих се във теб
и твоят поглед нежно ме плени,
и усмивката, с която ме поглеждаш,
изгаря до болка моите очи!
Сърце ми дай, за да не страдам,
очи ми дай, за да не виждам,
но не взимай душата ми страдална,
която любовта ми към теб е съхранила!
Защо не мога сълзите си да спра,
защо не мога да спра да те обичам,
защо не мога за тебе да умра,
а бездомен цяла нощ се скитам!
Не искам с нищо да те нараня,
не искам и ти да страдаш като мен,
аз знам, че мъж си имаш,
който те обича и е влюбен като мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Всички права запазени
