Изповедно
На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...
Това бездействие за мене бе позорно.
Надявах се аз да е само миг!
И аз се хванах здраво, отговорно,
аз да изчистя своя светъл лик!
Аз давах дума, че сърцето си ще вложа,
че ще започна работа от днес...
Не можех и не исках тъй да се изложа,
а знаех, че е и в мой интерес.
От безизходицата гадна изход има!
Но трябваше да вложа много труд.
И аз се хвърлих във атаката голяма,
зачетох медицина, като луд!
Смених си профила и всичко лесно стана!
Дойде при мен изгубеният хъс!
Но Празнината си остана една рана
и от тогава моят ден е къс!
Безотговорно вече аз не трупах Липси,
а Липсите на всякого тежат!
Не се отнасях безотговорно, като джипси,
и в лутането вечно търся път!
1971 г. София
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
