Изповедно

Sep 19, 2012, 4:20 PM

Poetry

506 0 2

На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...

Това бездействие за мене бе позорно.
Надявах се аз да е само миг!
И аз се хванах здраво, отговорно,
аз да изчистя своя светъл лик!

Аз давах дума, че сърцето си ще вложа,
че ще започна работа от днес...
Не можех и не исках тъй да се изложа,
а знаех, че е и в мой интерес.

От безизходицата гадна изход има!
Но трябваше да вложа много труд.
И аз се хвърлих във атаката голяма,
зачетох медицина, като луд!

Смених си профила и всичко лесно стана!
Дойде при мен изгубеният хъс!
Но Празнината си остана една рана
и от тогава моят ден е къс!

Безотговорно вече аз не трупах Липси,
а Липсите на всякого тежат!
Не се отнасях безотговорно, като джипси,
и в лутането вечно търся път!
1971 г. София

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hekredel (Христо Славов)

2012-09-20T08:35:50+03:00

Защо пищиш, като ощипана мома и не си гледаш здравето/психическо/, а се вреш дето не ти е работа?!Не мога да те разбера,честно!
argonyk (Димитър Никифоров)

2012-09-19T16:57:45+03:00

Славов, в кой сайт си смени профила 71 г
Само не разбрах кое му е изповедното на това... писание, и какъв глад в ония години... Пак си объркал датите нещо...