ZAPP (Запрян Колев)
141 2346
27 апр. 2012 г., 22:14

Изповедно 

  Поэзия » Юмористическая
580 0 9

 

                                        

                                                     Изповедно

 

 

 

                                 Историята,  навярно  ви  звучи  познато...

                                 имали сте работа, животът  роля  ви е дал,

                                 но за  жалост,  в  нашето  кипящо  блато, 

                                 никой, нищичко,  за  ,,вечно,, не  ви е обещал.

                

                                 И с мен бе такъв  късмета - мазен  и  неверен...

                                 доскоро  райски  дните си в  ЖП-то  живях,

                                 бях  кондуктор  важен,  винаги  наперен,

                                 в униформа  синя,  за останалите пример бях.

          

                                 Но хубавите  работи на таз земя са кратки,

                                 а  мъките  разнообразни  и  винаги  безчет,

                                 съкратиха ме от раз, без  всякакви догадки,

                                 и  денят  насетне  стана  подъл и  проклет.

                 

                                 Работа не си намерих. Опитах, но не се получи,

                                 стоях оклюман и нещастен  над ерзац-кафе,

                                 жената, не  пропуска начумерено да ме поучи:

                                 - Размърдай се, глупако,  утре пак ще се яде!

     

                                 В  животинското  царство  знаем, средно  няма,

                                 или  най-отгоре  си  с  надут от  ядене  корем,

                                 или  си  притиснат  в  храста  от  беда  голяма,

                                 да си обяд  за някой си е истински проблем.

              

                                 При  хората... кое  да сложа най-отпред?

                                  ,,Човек,  уж  гордо  някак  си  звучи,,

                                  но  без   пари...  с  лозунга  нещо не  е  в ред,

                                  Вижте  мен  сега.... това  прекрасно си  личи!

                    

                                 Не  понесе  лиричната  кондукторска  душа

                                 прехода  ми  от  един във друг разред,

                                 днес,  със  стиховете  си  я́  само  аз  теша,

                                 по призвание - кондуктор, по неволята - поет.                  

© Запрян Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Таня, ние живеем в страната на неочакваните възможности-може да те бият ,като си прав, и да те хвалят като лъжеш-така че,давай без билет!Благодаря!
  • С поздрави, Зап!
  • Билетите,моля!
    Благодаря, че се отбихте ,приятели!
    Enena (Елена Нинова)
    Бароне, да надуваме свирката, пък каквото стане!
    Елица
    ДочкаСъгласен с метафората, иначе и вълците са съкратени.
    Елина
    Чоно
    elenasim1(Елена Петрова)
  • Поздравления, Зап!
  • Много ми хареса!Браво, Зап!
  • Вълчи времена...
  • Стойностна компенсация!
  • най*добрият кондуктор сред поетите и най-добрият поет сред кондукторите...Поздравления, Зап!
  • Ами това е прекрасно,кондукторе.Поздравления!
Предложения
: ??:??