Изповедно
Изповедно
Историята, навярно ви звучи познато...
имали сте работа, животът роля ви е дал,
но за жалост, в нашето кипящо блато,
никой, нищичко, за ,,вечно,, не ви е обещал.
И с мен бе такъв късмета - мазен и неверен...
доскоро райски дните си в ЖП-то живях,
бях кондуктор важен, винаги наперен,
в униформа синя, за останалите пример бях.
Но хубавите работи на таз земя са кратки,
а мъките разнообразни и винаги безчет,
съкратиха ме от раз, без всякакви догадки,
и денят насетне стана подъл и проклет.
Работа не си намерих. Опитах, но не се получи,
стоях оклюман и нещастен над ерзац-кафе,
жената, не пропуска начумерено да ме поучи:
- Размърдай се, глупако, утре пак ще се яде!
В животинското царство знаем, средно няма,
или най-отгоре си с надут от ядене корем,
или си притиснат в храста от беда голяма,
да си обяд за някой си е истински проблем.
При хората... кое да сложа най-отпред?
,,Човек, уж гордо някак си звучи,,
но без пари... с лозунга нещо не е в ред,
Вижте мен сега.... това прекрасно си личи!
Не понесе лиричната кондукторска душа
прехода ми от един във друг разред,
днес, със стиховете си я́ само аз теша,
по призвание - кондуктор, по неволята - поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
