21 июл. 2024 г., 20:28

Изповедта на лудия

471 0 0

Писна ми.

От хора неразбрани.

От такива, дето искат,

а не знаят как се ближат

рани.

Как се става след нокаут,

когато живота те е хвърлил

в аут..

Писна ми от преуспели,

жадуващи за слава.

От такива,дето нямат

мозък в празната си глава.

От мегаломани, тарикати,

генерали с ордени, с медали.

С меки китки. Всякакви вандали 

Толкова ми е самотно...

Като Робинзон Крузо

до острова със канибали.

Май че, всички тук са

взели-дали.

Но това е моята Вселена .

Всичко тук е сиво,

а не зелено.

Така че, кой съм аз,

та да ви диря сметка.

И дали човек съм  

щом създаден съм 

във епруветка?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...