21 июл. 2024 г., 20:28

Изповедта на лудия

477 0 0

Писна ми.

От хора неразбрани.

От такива, дето искат,

а не знаят как се ближат

рани.

Как се става след нокаут,

когато живота те е хвърлил

в аут..

Писна ми от преуспели,

жадуващи за слава.

От такива,дето нямат

мозък в празната си глава.

От мегаломани, тарикати,

генерали с ордени, с медали.

С меки китки. Всякакви вандали 

Толкова ми е самотно...

Като Робинзон Крузо

до острова със канибали.

Май че, всички тук са

взели-дали.

Но това е моята Вселена .

Всичко тук е сиво,

а не зелено.

Така че, кой съм аз,

та да ви диря сметка.

И дали човек съм  

щом създаден съм 

във епруветка?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Делчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...