Изповедта на лудия

Писна ми.

От хора неразбрани.

От такива, дето искат,

а не знаят как се ближат

рани.

Как се става след нокаут,

когато живота те е хвърлил

в аут..

Писна ми от преуспели,

жадуващи за слава.

От такива,дето нямат

мозък в празната си глава.

От мегаломани, тарикати,

генерали с ордени, с медали.

С меки китки. Всякакви вандали 

Толкова ми е самотно...

Като Робинзон Крузо

до острова със канибали.

Май че, всички тук са

взели-дали.

Но това е моята Вселена .

Всичко тук е сиво,

а не зелено.

Така че, кой съм аз,

та да ви диря сметка.

И дали човек съм  

щом създаден съм 

във епруветка?