Изповедта на една Спяща Красавица
Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.
(Аз сто живота я опазих вече.)
Стотина принца чакат там, пред стаята.
Спаси ме! Отпрати ги надалече!
Преструвам се, че спя... за да не мисля
за мъката си – онзи тъмен поглед.
Ти знаеш, дойке, страшно бях орисана.
Но друг, не мен, вретеното прободе!
Ти помниш, дойке, тази нощ в която
избягах през прозореца отворен
за да осъмна в топлите обятия
на влюбения в мен слуга придворен...
И помниш как щом майка ми научи –
косите ми до корени отряза
и в тази тъмна стая ме заключи
и зарад' любовта ми... ме наказа.
От гордост, предразсъдъци и страх,
че името ѝ ще е опетнено
мечтите ми превърна в шепа прах
и подари ми клетва... И вретено.
А после се разнесе новината...
И помня как щом стигна мойта стая
ужасен вик разкъса тишината...
На моята любов дошъл бе края.
"Обесил се придворният слуга!"
... Шише с отрова беше моят изход.
Човек не мисли в изблик на тъга.
И без да се замислям аз – изпих го.
Очите ми, подпухнали от плач
кога са се затворили не помня.
Дошъл е после Той при мен по здрач,
видял до мен изпитата отрова...
Целунал ме, помилвал ми лицето,
прошепнал ми две думи натъжено
и после без страх, право във сърцето
пронизал се със моето вретено...
По-късно щях да разбера това:
Че друг слуга погубил си живота...
че дойке, ти, сменила си с вода
шишенцето от шкафа до леглото...
Събудена до любовта кървяща
затворила завинаги клепачи
останах само с раната... Да дращи
по спомените – вечните палачи.
... Пред стаята ми чакат сто любови.
Преструвам се, че спя. За да си тръгнат!
Сърцето ми завинаги ще помни
целувките... и онзи поглед тъмен.
Къде, кажи ми, дойке, скри вретеното?
Не искам да живея в тази клетка!
Край мене просто преминава времето...
Аз сбъднах вече майчината клетва
да гасна без любов, да съществувам,
да крия красотата си от всички...
И на заспала все да се преструвам,
защото друг не мога да обичам.
Върни ми, дойке, моето вретено!
За своя сън готова съм отдавна...
Заспя ли – най-накрая ще съм с Него
там дето Любовта не се наказва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
Усмихвам ви се приказно! .... 
