Avis (Павлина Соколова)
362 968
Dec 5, 2017, 11:59 PM

Изповедта на една Спяща Красавица 

  Poetry » Other
951 16 21

 

 

Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.

(Аз сто живота я опазих вече.)

Стотина принца чакат там, пред стаята.

Спаси ме! Отпрати ги надалече!

Преструвам се, че спя... за да не мисля

за мъката си – онзи тъмен поглед.

Ти знаеш, дойке, страшно бях орисана.

Но друг, не мен, вретеното прободе!

Ти помниш, дойке, тази нощ в която

избягах през прозореца отворен

за да осъмна в топлите обятия

на влюбения в мен слуга придворен...

И помниш как щом майка ми научи –

косите ми до корени отряза

и в тази тъмна стая ме заключи

и зарад' любовта ми... ме наказа. 

От гордост, предразсъдъци и страх,

че името ѝ ще е опетнено

мечтите ми превърна в шепа прах

и подари ми клетва... И вретено. 

 

А после се разнесе новината...

И помня как щом стигна мойта стая 

ужасен вик разкъса тишината...

На моята любов дошъл бе края. 

"Обесил се придворният слуга!"

... Шише с отрова беше моят изход. 

Човек не мисли в изблик на тъга.

И без да се замислям аз – изпих го.

Очите ми, подпухнали от плач

кога са се затворили не помня.

Дошъл е после Той при мен по здрач,

видял до мен изпитата отрова...

Целунал ме, помилвал ми лицето, 

прошепнал ми две думи натъжено

и после без страх, право във сърцето

пронизал се със моето вретено...

По-късно щях да разбера това:

Че друг слуга  погубил си живота...

че дойке, ти, сменила си с вода 

шишенцето от шкафа до леглото...

Събудена до любовта кървяща

затворила завинаги клепачи

останах само с раната... Да дращи

по спомените – вечните палачи. 

 

... Пред стаята ми чакат сто любови.

Преструвам се, че спя. За да си тръгнат!

Сърцето ми завинаги ще помни

целувките... и онзи поглед тъмен.

Къде, кажи ми, дойке, скри вретеното?

Не искам да живея в тази клетка!

Край мене просто преминава времето...

Аз сбъднах вече майчината клетва

да гасна без любов, да съществувам,

да крия красотата си от всички...

И на заспала все  да се преструвам,

защото друг не мога да обичам. 

Върни ми, дойке, моето вретено!

За своя сън готова съм отдавна...

Заспя ли – най-накрая ще съм с Него

там дето Любовта не се наказва...

 

 

 

 

 

 

 

© Павлина Соколова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??