Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.
(Аз сто живота я опазих вече.)
Стотина принца чакат там, пред стаята.
Спаси ме! Отпрати ги надалече!
Преструвам се, че спя... за да не мисля
за мъката си – онзи тъмен поглед.
Ти знаеш, дойке, страшно бях орисана.
Но друг, не мен, вретеното прободе!
Ти помниш, дойке, тази нощ в която
избягах през прозореца отворен
за да осъмна в топлите обятия
на влюбения в мен слуга придворен... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up