Dec 5, 2017, 11:59 PM

Изповедта на една Спяща Красавица

  Poetry » Other
1.2K 16 20

 

 

Преструвам се, че спя. Пази ми тайната.

(Аз сто живота я опазих вече.)

Стотина принца чакат там, пред стаята.

Спаси ме! Отпрати ги надалече!

Преструвам се, че спя... за да не мисля

за мъката си – онзи тъмен поглед.

Ти знаеш, дойке, страшно бях орисана.

Но друг, не мен, вретеното прободе!

Ти помниш, дойке, тази нощ в която

избягах през прозореца отворен

за да осъмна в топлите обятия

на влюбения в мен слуга придворен...

И помниш как щом майка ми научи –

косите ми до корени отряза

и в тази тъмна стая ме заключи

и зарад' любовта ми... ме наказа. 

От гордост, предразсъдъци и страх,

че името ѝ ще е опетнено

мечтите ми превърна в шепа прах

и подари ми клетва... И вретено. 

 

А после се разнесе новината...

И помня как щом стигна мойта стая 

ужасен вик разкъса тишината...

На моята любов дошъл бе края. 

"Обесил се придворният слуга!"

... Шише с отрова беше моят изход. 

Човек не мисли в изблик на тъга.

И без да се замислям аз – изпих го.

Очите ми, подпухнали от плач

кога са се затворили не помня.

Дошъл е после Той при мен по здрач,

видял до мен изпитата отрова...

Целунал ме, помилвал ми лицето, 

прошепнал ми две думи натъжено

и после без страх, право във сърцето

пронизал се със моето вретено...

По-късно щях да разбера това:

Че друг слуга  погубил си живота...

че дойке, ти, сменила си с вода 

шишенцето от шкафа до леглото...

Събудена до любовта кървяща

затворила завинаги клепачи

останах само с раната... Да дращи

по спомените – вечните палачи. 

 

... Пред стаята ми чакат сто любови.

Преструвам се, че спя. За да си тръгнат!

Сърцето ми завинаги ще помни

целувките... и онзи поглед тъмен.

Къде, кажи ми, дойке, скри вретеното?

Не искам да живея в тази клетка!

Край мене просто преминава времето...

Аз сбъднах вече майчината клетва

да гасна без любов, да съществувам,

да крия красотата си от всички...

И на заспала все  да се преструвам,

защото друг не мога да обичам. 

Върни ми, дойке, моето вретено!

За своя сън готова съм отдавна...

Заспя ли – най-накрая ще съм с Него

там дето Любовта не се наказва...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усмихвам ви се приказно! ....
  • Сбъдване без жертви – това е истинската приказка, която пожелавам на лирическата в някое строфично продължение! Павлинка, безспорен разказвач си!
  • Моите Адмирации.....Уникална творба...
  • Аплодисменти и от мен! Великолепна творба!
  • Чета го за не знам си кой път и всичко, което ми иде на ум е .... Покъртително!!
    Адмирации, Павлинка!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...