10 февр. 2012 г., 17:54

Изпратилият те на съд - спасител

960 0 0
Мемоарите ми са изгубени във времето
и само ти във състояние си да ги спасиш.
Точно ти – със безразличие отровения,
който сам на себе си не може да прости.

Да надхитриш лъжеца си е цяло престъпление,
с години не приключи нашто дело.
Най-черната за теб съм, без съмнение,
защото се отплесна и спечелих.

А ме осъди толкова жестоко!
Отне ми слънцето, водата, кислорода…
Остави ме сама във нищото,
със сенките на миналото да се боря.

И бродех – странница на чужда територия,
из празнотата, дето ми остави.
И знаеш ли, отново моя е победата –
от твойто нищо цяла приказка направих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...